Вълнисти папагали

Снимка на вълнисти папагалиВълнисти папагали – това са едни от най-дребните представители на сем. Папагали (Psittacidae). Латинското име на Вълнистото папагалче е Melopsittacus undulates shaw – от гръцки Melos – песен, psittacus – папагал, undulatus е латинска дума означаваща вълниста (вълнообразна) линия отнасяща се за рисунъка по перата. Думата Shaw идва от името Шоу – английски естествоизпитател, който за пръв път е описал Вълнистото папагалче и го е нарекъл Psittacus undulatus.

Melopsittacus undulatus принадлежи към триба Platycercini – Платицерсини. Този вид е единствен от австралийския род Melopsittacus и понякога дори е изолиран в отделна триба Melopsittacini, въпреки че най-вероятно има много общо с земния папагал и неофемите.
Вълнистият папагал се среща в по-сухата част от Австралия и последните 5 милиона години е преживял в пустинната част на континента. Папагалите от този вид живеят на ята и предпочитат райони с редки дървета като полупустинни или степни местности. Продължителността на живот на вълнистият папагал е около 15 години (при правилно хранене и отглеждане в домашни условия).

Класификация

Изследователите смятат, че вълнистите папагали са свързващо звено между род Неофеми и Земен папагал. Тези твърдения се основават на начина, по който са подредени перата при тези родове. Последните филогенни изследвания базирани на ДНК поставят Вълнистите папагали по-близо до Смокиновите папагали и Лоритата (триба Cyclopsittacini).

Описание на Вълнисти папагали

В естествената си среда Вълнистите папагали са с дължина 18 см и тегло 30-40 гр.
Тялото (корем и трътка) им е светлозелено, а гърбът и покривните пера са с черни ивици (които при по младите птици са по-светлочерни) и жълти вълнички. При възрастните птици челото и лицето са жълти, а младите имат тъмни ивици около восковицата, които изчезват при смяна на оперението на около 3-4 месечна възраст.
Имат малки „кръпки” с виолетов цвят върху бузите си както и серия черни петънца (3 на брой) от двете страни на гърлото. Две от най-отдалечените петънца са разположени точно под виолетовите кръпки. Имат тъмносиня (кобалтова) опашка, а външните пера имат жълти ивици. Крилата имат зелено-черни пера (летателни). Перата разположени върху крилата са черни с жълти ивици, а по време на полет или ако си разперят ктилата напречно се образува синя лента. Краката им са със синьосив цвят и зигодактилни пръсти.

Вълнистите папагали отглеждани в плен са по-едри от тези намиращи се в естествената си среда в Австралия. В плен този вид папагали се отглеждат в много други цветове – зелено, сивозелено, синьо, синьозелено, виолетово, сиво, жълто, бяло и др. В зоомагазините обикновено се срещат в синьо, жълто и зелено. Под ултравиолетова светлина перушината на тези папагали флуоресцира(както и при голяма част от другите видове папагали). Този факт вероятно е свързан с подбора на партньор и ухажването.

При различните полове вълнисти папагали восковицата (там където са разположени ноздрите) е с различен цвят: при мъжките – синя (кралскосиня), при неразмножаващи се женски е с бледокафяв до бял цвят, а при размножаващи се женски е кафява. Докато папагалчетата са още малки восковицата е розова и при двата пола, а в някои случаи при половозрели мъжки е с лилаворозов цвят. При някои женски в размножителен период восковицата е кафява, а след размножителния период кафявото изчезва. Често младите женски се разпознават по белите кръгове образувани около ноздрите. Мъжките индивиди, които са тъмнооки, албиноси или арлекини и/или лутино си остават като малките с виолетоворозова восковица през целия живот.
По принцип сравнително лесно се определя полът на вълнистите папагали над шест месечна възраст, не само по цвета на восковицата, но също и по формата на главата и поведението. При половозрелите мъжки восковицата варира в различни нюанси на синия цвят от светлосиньо до тъмносиньо. Също така главите им са доста обли. Мъжките са по-социални, флиртуват, ведри са и са много гласовити.
При младите женски птици восковиците розовеят, а при половозрелите стават кафяви. Женските типично са социално нетолерантни и доминантни.

Зрение при Вълнистите папагали

Както по-голямата част от птицитите вълнистите папагали имат тетрахроматично зрение, но всички четири класа изискват пълния спектър слънчева светлина. Също е известно, че тези папагали могат да виждат и в ултравиолетовия спектър, който играе роля при ухажването като осветява перата им, за да се привличат женските. Точките разположени на гърлото им, освен че отразяват УВ лъчите също отличават отделните птици една от друга. Малките вълнисти папагалчета от 1 до 5 месечна възраст нямат ирис. Ирисът се появява едва след петия месец.

Мутации при Вълнисти папагали

В плен вълнистите папагали са делят на две основни групи:

– с бяла основа (бели, сиви, сини и др.)
– с жълта основа (жълти, сивозелени, зелени и др.)

При вълнистите папагали се срещат поне 32 основни (главни) мутации, а второстепенните мутации (получени при смесването на главните мутации) са стотици.
Разпространение и хабитат на Вълнистите папагали

Тези птици се срещат в отворени хабитати, най-вече в полета и гори в Австралия. Обикновено са в малки ята, но при неблагоприятни условия създават сравнително големи ята. За ятото най-важното нещо при движението е наличие на вода и храна. По време на суша ятото може да потърси крайбрежни или горски местности. Хранят се основно със семена от спинифекс, плевели, трева, а също и узряла пшеница.

От 1940 г. има данни за вълнисти папагали във Флорида, Сейнт Питърсбърг, САЩ, които са избягали и са успели да се приспособят към средата там. Сега броят им е намалял, няй-вероятно понеже са били изместени от врабчета и скорци в борбата за храна.

А ето ги и в естествената им среда, Куинсленд, Австралия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *